Младежка театрална студия

ЛИЗЕЛОТА И МЕСЕЦ МАЙ

2008-10-25T15:28:00.000-07:00

На 05.03.2009г
От 19 часа
В камерна зала
от Жолт Пожгаи

Liselotte in May from m.e. on Vimeo.

Лизелота и месец май

2008-06-21T12:18:00.000-07:00

на 24 и 26 юни
от 19ч
в камерна зала

от Жолт Пожгаи
режисьор Богдан Петканин
худ. ръководител Адриан Филипов

Участват:
Ива,Весела,Яна,Георгия,Мартина,
Маргарита,Мартин,Захари,Трифон,
Ивайло

Репетиции на "Лизелота и месец май"

2008-06-11T11:45:00.000-07:00

Репетиции на "Страшен звяр"

2008-04-16T03:53:00.000-07:00

На камерната сцена на Драматично-куклен театър "Иван Радоев" репетициите на "Страшен звяр" от Магдалена Попова вървят с пълна сила ;) Съвсем скоро представлението ще бъде напълно готово и ще имате възможност да го гледате и да се насладите на страхотната игра на малките участници в студията :))

А ето и малко снимки и клипчета от репетициите:

Част от групата заедно с ръководителя си актьора Александър Димитров

Елена показва нов танц на останалите

Жак в ролята на Мечока и Айлин в ролята на петле

Веско в ролята на безстрашния Зайо

Ани в ролята на Лисицата

http://vimeo.com/909207
http://vimeo.com/909063

2008-02-15T07:19:00.000-08:00

На 25. 02. 2008г. От 19часа. В камерната зала на театъра

Буре барут
от Деян Дуковски

постановка

Богдан Петканин

художествен ръководител

Адриан Филипов

Участват

Мартин Радоев, Мартин Петров, Ива, Светльо, Мартина, Георгия, Симеон, Ивайло, Жак, Веселин, Радослав, Маргарита, Михаела, Весела, Айлин със специалното участие на Сергей Константинов

Младежка театрална студия към ДКТ"Иван Радоев" - Плевен
набира кандидати между 10 и 19 години за участие в студията
Събеседването ще се проведе на 24.02.2008г в камерната зала на театъра

Нова година - нов късмет ;)

2008-01-21T14:14:00.000-08:00

Новата година дойде и съвсем естествено ни предстоят нови занимания.

Едната от промените е вече разделената не две студия. Първата група е с худ. ръководител Александър Димитров и в нея участват по-малките, а другата е с худ. ръководител Адриан Филипов и е с по-големите участници в студията.
По-малките ще подготвят пиесата на Магдалена Попова "Страшен звяр". Останалите ще работят над "Лизелоте и месец май" от Жолт Пожгаи. И двете пиеси се очакват да излязат през пролетта :)

А другото, което ни предстои с известна доза тъга е последното представление на "Буре барут", което ще бъде на 28. 01 в понеделник от 19:00 часа на камерната сцена на театъра. Така че използвайте последната възможност да го гледате :Р

Пресата за нас :) :) :)

2008-01-02T04:46:00.000-08:00

Много сме добри :D :D :D :D

Весели празници!!

2007-12-24T15:24:00.000-08:00

Ние сме във ваканция, а на вас пожелаваме много усмивки по празниците и след тях :))

http://vbox7.com/play:7fc830a0

Коледното ни обръщение (за жалост не от най-веселите)

2007-12-19T12:52:00.000-08:00

Преди известно време гледахме едно телевизионно предаване с участието на човек, на когото всички ние се възхищаваме – Мариус Куркински. Там той отдели значителна част от ефирното си време не за представяне на новата си постановка, а за малка лекция на тема „Как трябва да се държат хората в театъра.” Тогава, признаваме си съвсем честно, малко се посмяхме, мислейки, че е ненужно да се казват такива неща (че не се говори в театъра, че се изключват мобилните телефони, дори, че се гледа към сцената.) За жалост разбрахме, че той е бил абсолютно прав.
Тази вечер беше поредното представление на спектакъла „Горски дух” в плевенския театър. Един прекрасен спектакъл, но сега няма да говорим за него. Всъщност това, което ни накара да напишем тази „публикация” в блога на младежката студия (за представление на професионалния екип на театъра) е публиката, която присъстваше на въпросното културно мероприятие. А именно, публика от наши връстници, които се държаха по изключително невъзпитан начин.
Убедихме се в нуждата от изказвания като това на Мариус Куркински и то в уникални мащаби: 90-минутни истерични крясъци и разговори на висок глас на ВСЯКАКВИ теамтики, светене с телефони, подсвирквания, гледане във всички точки на залата, но не и към сцената и т.н и т.н. Без дори 10 секунди мълчание поне в началото, в което публиката би могла да разбере поне за какво става дума в пиесата, преди да подходи към нея като към нещо, незаслужаващо внимание.
От самото начало на спектакъла до края му шумът беше толкова силен, че ние, които седяхме в първата ложа до сцената, не можехме да чуем репликите на актьорите! Дори се стигна до там, че едно 5-годишно дете направи забележка на хората в залата! Няма смисъл да разказваме в детайли – невъзможно е да се опише с думи! Повярвайте! Няма да сравняваме шума с този на стадион (без грам преувеличение – дори е меко казано). Няма и да говорим за това, че театърът е велико изкуство, че сградата, в която той се сътворява е храм (едва ли някой би ни разбрал.)
Не, НЯМА да казваме тези неща! Не искаме да звучим като досадни мърморковци или като вманиячени почитатели на театъра, а само да помолим нашите връстници – МОЛИМ ВИ, когато решите да отидете на театър, замълчете за този час и половина, имайте поне малко уважение към хората, изправили се пред вас, за да ви забавляват. Защото те работят за вас! Не превръщайте театъра в място за срещи с приятелите си – ако ви се говори с тях, отидете на кафе (дори ще ви излезе по-евтино.) А ако това, което гледате не ви харесва, просто излезте, ще е по-добре и за вас (няма да умрете от скука) и за актьорите (ще доизиграят „тъпото нещо” спокойно), а и за хората, опитващи се да вникнат в смисъла на представлението. А ако останете до края, не си тръгвайте на секундата след финалната реплика. Поне останете за поклона на актьорите (тези цербери, които ви хванаха за ушите и ви домъкнаха насила в театъра и с цялата си наглост ви караха да ги слушате час и половина). Никой не ви задължава да пляскате, ако не сте доволни, просто почакайте малко вместо да се изстреляте към изхода (така ще избегнете физически наранявания, които могат да се получат докато се блъскате на вратата в отчаян опит да избягате възможно най-скоро от това ужасно място...) Също така, молим учителите и родителите, които водят деца на театър – преди да го направите отново, МОЛИМ ВИ ОТ СЪРЦЕ, обяснете им как трябва да се държат!
Едва ли някой, който чете този блог, се държи по подобен начин, но все пак, поне вие, които харесвате театъра, кажете на съучениците си, на децата си, на приятелите си да имат поне мъничко уважение, когато ходят на спектакли. От това има нужда, защото както се убедихме, с огромно огорчение тази вечер, нашите връстници не са научени да ценят изкуството.
Благодарим ви и весели празници!

Премиера на "Буре барут"

2007-12-12T11:43:00.000-08:00

Представленията минаха,надявам се успешно,а ние си оставаме с хубавите емоции покрай тях...Ако някой от вас все още не е успял да гледа "Буре барут",може да го направи в края на януари (уверявам ви,че няма да останете разочаровани...ще се постараем:) ). Пък и както се казва "Нова година-нов късмет", знае ли човек, може да стане и още по-добро!

Е,ето няколко снимки преди и след вчерашното представление...

Преди...

След...

Репетиции на сцена - "Буре барут"

2007-11-13T00:09:00.000-08:00

"Влакът"
"Пейката"
"Мутрите"
"Гримьорната"

"Кръчмата"
"Колата"
"Колата 2"
"Автобусът"

"Мутрите" - разяснения ;)

Буре барут 2 ;)

2007-10-17T12:54:00.000-07:00

Започнахме репетиции на маса за втория сезон на "Буре барут". Ще го възстановим в най -скоро време заедно с новите попълнения в състава. Те заместват завършилите участници (като Иван, който вече учи актьорство за драматичен театър в НАТФИЗ ;)) Същевременно с това обмисляме варианти за следващи представления :)

Фестивалът в Русе

2007-10-13T01:38:00.001-07:00

През юни 2007г участвахме на Втори национален младежки театрален фестивал в гр. Русе с представлението "Женско царство".

Върнахме се с три награди :))

- За главна мъжка роля на Иван Иванов за ролята на Стоян.

- За поддъжаща мъжка роля на Мартин Радоев за ролята на Дядо Еньо.

- За поддържаща мъжка роля на Веселин Димитров за ролята на Божил.

Ето и малко снимки от там ;)

Галерия "Буре барут"

2007-10-13T01:03:00.000-07:00

Състава заедно с Адриан :)

Ана и Евдокия /Ива и Ани/

Светла и Евдокия /Марти и Маги/

Евдокия и Светла /Ани и Марти/

Ана и Евдокия /Вели и Маги/

Ана /Ива/

Ана, Евдокия и Светла /Ива, Маги и Марти/
Ана и Евдокия /Ифси и Маги/

След премиерата:

"Женско царство" през очите на Иффси..

2007-10-05T01:28:00.000-07:00

Самото чувство да си на сцената е вълшебно.Изведнъж около теб всичко изчезва и се потапяш в един илюзорен,но в същото време истински свят.Вече не си ти..всичките ти тревоги и желания са останали на заден план...сега си под негово покровителство,в неговата кожа..кожата на героя.Той контролира всичко-гласа,жестовете,знаците..той е ти и ти си той.Всичко е толкова абстрактно.
Чувстваш,че плаваш,потънал си в друго измерение,ти си друг...и плавните вълни на спектакъла те носят по течението си.Няма по-силен опият от вълнението,от тръпката,че си изправен пред толкова много погледи.Твоят миг на живот
Да,аз живея на сцената...аз творя.Раздавам всеки жест на публиката,на себе си и на екипа.
Когато за първи път стъпих на сцената,когато прожекторите блеснаха в очите ми и се озовах пред сценичния си партньор..тогава не бях аз,беше Райна.Мъжки работен гащеризон,тъмносин каскет на главата и кожа покрита със сажди.
Външният вид обаче беше най-малкото.Всички ние се опитахме максимално да се докоснем до образа и привичките на противоположния пол,да осмеем тези недостатъци,които винаги са били тема за чисто женските или чисто мъжките ни разговори.Но преди всичко се забавлявахме.Влагахме сърце и душа,защото това беше нашето „Женско царство”.
Трудно бих могла да опиша истинския екстаз и онова кълбо,което до края притискаше стомаха ми..трудно е,защото думите са малко,когато стане въпрос за емоция.А и по-мъдри от мен хора са казали,че емоцията се изпитва,а не се описва..

Спомням си всеки детайл от постановката.Дори докато пиша този текст в главата ми минават като на саундтрак мелодиите от представлението.

Всичко започва от желанието на светците да внесат интрига в живота на хората. Появява се Божил в ролята на “pretty woman”,облечен в своята синя рокличка,на бели точки..Хитрата и строга кметица,заедно с верните си съветнички,които винаги са готови да опрат ‘магнум 45 калибър’ в главата на неподчинилия се.Злата,непохватната стопанка,готова на всичко,за да угоди на кметицата.Свободолюбивият и неостаряващ дядо Еньо,на пръв поглед шизофреник,но всъщност един обикновен човек със ясни идеали и борбен дух.Баща ми-ужасен готвач,но умел клюкар,въпреки синините от милата ми майчица.Киро,най-глезеният в цялото село,с постоянните си дребнави проблеми.Този герой е изцяло режисьорско решение и по лаконичен начин извежда злободневните терзания на обикновеният човек(разбира се малко преувеличено).
Дойде ред и на годеникът ми,най-хубавият ерген на селото-Стоенчо,който с ‘очите си-черни маслини,бузките си бели филджани, и мустачките-гайтан коприна’ е способен да превърне грубият автомонтьор в ‘нежен’ поет.
Остана единствено моя милост,а именно прословутият автомонтьор-Райна.Смела,готова да се опълчи срещу думата на кметицата и да избяга заедно със своята изгора.
Всички тези персонажи са завъртяни в една поредица от комични ситуации,показващи,че всеки има своето място в света и промяната му води само до хаос,и излишни кавги. Тази постановка изобразява парадокса,наречен патриархат и се смее с цяло гърло на ‘скъпоценните му норми’. Но накрая както винаги всичко се подрежда и светците осъзнават грешката си..
Финалът остава отворен с поредния ‘майтап’...но да приемем,че героите три дни яли,пили и се веселили!!

Галерия "Женско царство"

2007-10-04T12:46:00.001-07:00

Съставът на "Женско царство" /не точно целия ;) /

Божил /Серго/ Стоян и Съветничката /Ванката и Маги/Стоян и Райничка /Ванката и Ива/Райна, Дядо Еньо и Стоян /Ива, Марто и Ванката/В гримьорната ;)Стоян и Дядо Еньо / Иван и Марто/Райна /Ива/Съветничката, Стоян, Киро и Дядо Еньо /Марти, Иван, Генади и Марто/Стоян, Съветничката и Дядо Еньо /Иван, Маги и Марто/Райна и Съветничката /Ива и Марти/Стоян и Иван /Ванката и Симо/Райна /Ива/В гримьорната 2Райна, Иван и Съветничката /Ива, Симо и Маги/Божил и Иван /Серго и Симо/Божил и Райна /Серго и Ива/
Кметицата и съветничките /Маги, Неда и Марти/
Светците /Розмари и Джулия/

Женско царство

2007-10-04T12:35:00.000-07:00

от Ст. Л. Костов

постановка

Богдан Петканин

Художествен ръководител

Адриан Филипов

Учасват:

Розмари, Джулия, Ина, Мартин Петров, Мартина, Маргарита Емилова, Мануела, Ива, Александра, Деница, Маргарита Иванова, Михаела, Неда, Генади, Жак, Александър, Симеон, Веселин, Мартин Радоев, Иван

Със специалното участие на Сергей Константинов

Спектакълът има три награди от Втория национален ученически театрален фестивал „Климент Михайлов” в град Русе

За главна мъжка роля на Иван Иванов за ролята му на Стоян

За поддържаща мъжка роля на Мартин Радоев за ролята му на Дядо Еньо и

За поддържаща мъжка роля на Веселин Димитров за ролята му на Божил

НАБИРАМЕ ХОРА :)))

2007-10-04T05:26:00.000-07:00

Младежка театрална студия към ДКТ"Иван Радоев" - Плевен

с художествен ръководител Адриан Филипов

набира кандидати между 14 и 19 години

за участие в студията

Събеседването ще се проведе на 9.10.2007г от 19ч в камерната зала на театъра.

"Женско царство" от Ст. Л. Костов, режисьор Богдан Петканин

"Буре барут" от Деян Дуковски, режисьор Богдан Петканин

Адриан Филипов ;))

Женско царство by MaGY ;)

2007-10-03T12:06:00.000-07:00

Мъже – Жени, Жени –Мъже или „Женско царство” на Ст.Л.Костов

Някак странно се чувствам, когато трябва да пиша за „Женско царство”. Не, че някой ме е задължил, но това е запазената марка на студията, най-веселото представление и няма как да не го споменем. И все пак на мен ми е странно да пиша за него, защото го гледам от две страни – от страната на екипа и от тази на зрителя, просто защото го бях гледала с предишния състав (даже - два пъти ;)), година преди да се присъединя към тях.
Не знам как да определя „Женско царство”, мислех да започна по хронологичен ред – първо от гледната точка на зрителя, но всъщност на този етап не бих могла да разцепя впечетленията си на две, затова просто ще започна така:
По – миналата година бях част от друга младежка театрална студия в Плевен и затова реших да отида в театъра и да видя, колкото и смешно да звучи – „конкуренцията” ;). Бях много приятно изненадана, въпреки не толкова блестящите коментари, които бях чувала за представлението от разни „странични наблюдатели”.
„Женско царство” е заредена с настроение комедия за странните преврати на съдбата, за ролята на хората в света, за ценностите и недъзите на патриархалното общество, една безспирна битка под мотото „кой – кого” или по-точно „кой над кого”. Кой ще е по-силния, кой ще надделее, кой ще запази надмощие. И всички тези сериозни теми, разгледани през призмата на смеха.
Чудя се обаче, ако момчетата не носеха женски рокли и момичетата не се разхождаха с пистолет в едната ръка и бутилка водка в другата, дали щеше да е толкова забавно. Защото тук става въпрос за бой, „ама голям бой, Райничке, голям бой!”, за насилие и власт. Както светците си играят с хората, така и хората си играят един с друг – жените отмъщават на съпрузите си за дългогодишния тормоз, кметицата използва положението си, за да се ожени за младо момче, вероятно само за да покаже, че може и т.н, и т.н. А най-странното е, че въпреки постоянния терор, който им е нанасян, на мъжете май им харесва да са жени – ухажвани и заглеждани, защото типично по балкански и тук насилието и любовта вървят ръка за ръка.
Но краят е спорен – отново мъжете стават МЪЖЕ, груби и жестоки, а дали е справедливо? Кой свят е по-опък – женския или мъжкия? Никой не може да каже. Сигурно е само, че всичко е в ръцете на някоя независеща от нас сила, която ни ръководи и може да прави с живота ни каквото си иска, стига „майтап да става”.

Стоян и Дядо Еньо /Ванката и Марто/

Божил и Райна / Серго и Иффси/

Кметицата и Съветничките /Маги, Неда, Марти/

Божил и Иван /Серго и Симо/

Нещо като увод

2007-10-03T10:55:00.000-07:00

"Отколе ни е казано, че всички Пътища към Храма водят. А всъщност всеки има свой си Храм и свой си Път, по който рано или късно ще го стигне?!

Храмът на Изкуството е онзи, в който най-упорно търсим да открием знаците за съвършено овладяване и на космическото, и на катадневното общение. В него получаваме жадуваното си духовно очищение. Там съзнаваме как да отсеем истината от лъжата, добрината от злината, уродливото от красотата. В необятното му лоно научаваме, че чест, достойнство, дълг, познание… са същности, които имат непреходен смисъл.
Неговата светлина разсейва мрака на сегашния ни ден, дава сили за борба с безкрая и помага да изтръгнем от уплашените си глави омразата, самосъжалението и гнева.В това, извезано от мъдрост и любов, пространство, за пръв път оценяваме еднакво хубостта на цветната дъга, и на червея, излязъл след дъжда...
Това е смисъл, която заслужава всяка жертва!"

Станислав Семерджиев

/Ректор на НАТФИЗ/

Дълго време се чудихме с Иффси какво да напишем като уводни думи в блога, но едва ли бихме могли да определим по-точно от това магията на театъра и усещането, което той създава у нас, затова решихме просто да цитираме някого, който вече го е сторил.

А за нас, "едва прохождащите дечица" от Младежката театрална студия към ДКТ"Иван Радоев" остава само да правим бавно, но сигурно първите си стъпки по пътя към Храма. ;)