Младежка театрална студия: 2007

Преди известно време гледахме едно телевизионно предаване с участието на човек, на когото всички ние се възхищаваме – Мариус Куркински. Там той отдели значителна част от ефирното си време не за представяне на новата си постановка, а за малка лекция на тема „Как трябва да се държат хората в театъра.” Тогава, признаваме си съвсем честно, малко се посмяхме, мислейки, че е ненужно да се казват такива неща (че не се говори в театъра, че се изключват мобилните телефони, дори, че се гледа към сцената.) За жалост разбрахме, че той е бил абсолютно прав.
Тази вечер беше поредното представление на спектакъла „Горски дух” в плевенския театър. Един прекрасен спектакъл, но сега няма да говорим за него. Всъщност това, което ни накара да напишем тази „публикация” в блога на младежката студия (за представление на професионалния екип на театъра) е публиката, която присъстваше на въпросното културно мероприятие. А именно, публика от наши връстници, които се държаха по изключително невъзпитан начин.
Убедихме се в нуждата от изказвания като това на Мариус Куркински и то в уникални мащаби: 90-минутни истерични крясъци и разговори на висок глас на ВСЯКАКВИ теамтики, светене с телефони, подсвирквания, гледане във всички точки на залата, но не и към сцената и т.н и т.н. Без дори 10 секунди мълчание поне в началото, в което публиката би могла да разбере поне за какво става дума в пиесата, преди да подходи към нея като към нещо, незаслужаващо внимание.
От самото начало на спектакъла до края му шумът беше толкова силен, че ние, които седяхме в първата ложа до сцената, не можехме да чуем репликите на актьорите! Дори се стигна до там, че едно 5-годишно дете направи забележка на хората в залата! Няма смисъл да разказваме в детайли – невъзможно е да се опише с думи! Повярвайте! Няма да сравняваме шума с този на стадион (без грам преувеличение – дори е меко казано). Няма и да говорим за това, че театърът е велико изкуство, че сградата, в която той се сътворява е храм (едва ли някой би ни разбрал.)
Не, НЯМА да казваме тези неща! Не искаме да звучим като досадни мърморковци или като вманиячени почитатели на театъра, а само да помолим нашите връстници – МОЛИМ ВИ, когато решите да отидете на театър, замълчете за този час и половина, имайте поне малко уважение към хората, изправили се пред вас, за да ви забавляват. Защото те работят за вас! Не превръщайте театъра в място за срещи с приятелите си – ако ви се говори с тях, отидете на кафе (дори ще ви излезе по-евтино.) А ако това, което гледате не ви харесва, просто излезте, ще е по-добре и за вас (няма да умрете от скука) и за актьорите (ще доизиграят „тъпото нещо” спокойно), а и за хората, опитващи се да вникнат в смисъла на представлението. А ако останете до края, не си тръгвайте на секундата след финалната реплика. Поне останете за поклона на актьорите (тези цербери, които ви хванаха за ушите и ви домъкнаха насила в театъра и с цялата си наглост ви караха да ги слушате час и половина). Никой не ви задължава да пляскате, ако не сте доволни, просто почакайте малко вместо да се изстреляте към изхода (така ще избегнете физически наранявания, които могат да се получат докато се блъскате на вратата в отчаян опит да избягате възможно най-скоро от това ужасно място...) Също така, молим учителите и родителите, които водят деца на театър – преди да го направите отново, МОЛИМ ВИ ОТ СЪРЦЕ, обяснете им как трябва да се държат!
Едва ли някой, който чете този блог, се държи по подобен начин, но все пак, поне вие, които харесвате театъра, кажете на съучениците си, на децата си, на приятелите си да имат поне мъничко уважение, когато ходят на спектакли. От това има нужда, защото както се убедихме, с огромно огорчение тази вечер, нашите връстници не са научени да ценят изкуството.
Благодарим ви и весели празници!

Представленията минаха,надявам се успешно,а ние си оставаме с хубавите емоции покрай тях...Ако някой от вас все още не е успял да гледа "Буре барут",може да го направи в края на януари (уверявам ви,че няма да останете разочаровани...ще се постараем:) ). Пък и както се казва "Нова година-нов късмет", знае ли човек, може да стане и още по-добро!

Е,ето няколко снимки преди и след вчерашното представление...

Преди...