Нещо като увод

"Отколе ни е казано, че всички Пътища към Храма водят. А всъщност всеки има свой си Храм и свой си Път, по който рано или късно ще го стигне?!

Храмът на Изкуството е онзи, в който най-упорно търсим да открием знаците за съвършено овладяване и на космическото, и на катадневното общение. В него получаваме жадуваното си духовно очищение. Там съзнаваме как да отсеем истината от лъжата, добрината от злината, уродливото от красотата. В необятното му лоно научаваме, че чест, достойнство, дълг, познание… са същности, които имат непреходен смисъл.
Неговата светлина разсейва мрака на сегашния ни ден, дава сили за борба с безкрая и помага да изтръгнем от уплашените си глави омразата, самосъжалението и гнева.В това, извезано от мъдрост и любов, пространство, за пръв път оценяваме еднакво хубостта на цветната дъга, и на червея, излязъл след дъжда...
Това е смисъл, която заслужава всяка жертва!"

Станислав Семерджиев

/Ректор на НАТФИЗ/

Дълго време се чудихме с Иффси какво да напишем като уводни думи в блога, но едва ли бихме могли да определим по-точно от това магията на театъра и усещането, което той създава у нас, затова решихме просто да цитираме някого, който вече го е сторил.

А за нас, "едва прохождащите дечица" от Младежката театрална студия към ДКТ"Иван Радоев" остава само да правим бавно, но сигурно първите си стъпки по пътя към Храма. ;)