Мъже – Жени, Жени –Мъже или „Женско царство” на Ст.Л.КостовНякак странно се чувствам, когато трябва да пиша за „Женско царство”. Не, че някой ме е задължил, но това е запазената марка на студията, най-веселото представление и няма как да не го споменем. И все пак на мен ми е странно да пиша за него, защото го гледам от две страни – от страната на екипа и от тази на зрителя, просто защото го бях гледала с предишния състав (даже - два пъти ;)), година преди да се присъединя към тях.
Не знам как да определя „Женско царство”, мислех да започна по хронологичен ред – първо от гледната точка на зрителя, но всъщност на този етап не бих могла да разцепя впечетленията си на две, затова просто ще започна така:
По – миналата година бях част от друга младежка театрална студия в Плевен и затова реших да отида в театъра и да видя, колкото и смешно да звучи – „конкуренцията” ;). Бях много приятно изненадана, въпреки не толкова блестящите коментари, които бях чувала за представлението от разни „странични наблюдатели”.
„Женско царство” е заредена с настроение комедия за странните преврати на съдбата, за ролята на хората в света, за ценностите и недъзите на патриархалното общество, една безспирна битка под мотото „кой – кого” или по-точно „кой над кого”. Кой ще е по-силния, кой ще надделее, кой ще запази надмощие. И всички тези сериозни теми, разгледани през призмата на смеха.
Чудя се обаче, ако момчетата не носеха женски рокли и момичетата не се разхождаха с пистолет в едната ръка и бутилка водка в другата, дали щеше да е толкова забавно. Защото тук става въпрос за бой, „ама голям бой, Райничке, голям бой!”, за насилие и власт. Както светците си играят с хората, така и хората си играят един с друг – жените отмъщават на съпрузите си за дългогодишния тормоз, кметицата използва положението си, за да се ожени за младо момче, вероятно само за да покаже, че може и т.н, и т.н. А най-странното е, че въпреки постоянния терор, който им е нанасян, на мъжете май им харесва да са жени – ухажвани и заглеждани, защото типично по балкански и тук насилието и любовта вървят ръка за ръка.
Но краят е спорен – отново мъжете стават МЪЖЕ, груби и жестоки, а дали е справедливо? Кой свят е по-опък – женския или мъжкия? Никой не може да каже. Сигурно е само, че всичко е в ръцете на някоя независеща от нас сила, която ни ръководи и може да прави с живота ни каквото си иска, стига „майтап да става”.
Не знам как да определя „Женско царство”, мислех да започна по хронологичен ред – първо от гледната точка на зрителя, но всъщност на този етап не бих могла да разцепя впечетленията си на две, затова просто ще започна така:
По – миналата година бях част от друга младежка театрална студия в Плевен и затова реших да отида в театъра и да видя, колкото и смешно да звучи – „конкуренцията” ;). Бях много приятно изненадана, въпреки не толкова блестящите коментари, които бях чувала за представлението от разни „странични наблюдатели”.
„Женско царство” е заредена с настроение комедия за странните преврати на съдбата, за ролята на хората в света, за ценностите и недъзите на патриархалното общество, една безспирна битка под мотото „кой – кого” или по-точно „кой над кого”. Кой ще е по-силния, кой ще надделее, кой ще запази надмощие. И всички тези сериозни теми, разгледани през призмата на смеха.
Чудя се обаче, ако момчетата не носеха женски рокли и момичетата не се разхождаха с пистолет в едната ръка и бутилка водка в другата, дали щеше да е толкова забавно. Защото тук става въпрос за бой, „ама голям бой, Райничке, голям бой!”, за насилие и власт. Както светците си играят с хората, така и хората си играят един с друг – жените отмъщават на съпрузите си за дългогодишния тормоз, кметицата използва положението си, за да се ожени за младо момче, вероятно само за да покаже, че може и т.н, и т.н. А най-странното е, че въпреки постоянния терор, който им е нанасян, на мъжете май им харесва да са жени – ухажвани и заглеждани, защото типично по балкански и тук насилието и любовта вървят ръка за ръка.
Но краят е спорен – отново мъжете стават МЪЖЕ, груби и жестоки, а дали е справедливо? Кой свят е по-опък – женския или мъжкия? Никой не може да каже. Сигурно е само, че всичко е в ръцете на някоя независеща от нас сила, която ни ръководи и може да прави с живота ни каквото си иска, стига „майтап да става”.
Стоян и Дядо Еньо /Ванката и Марто/
Божил и Райна / Серго и Иффси/
Кметицата и Съветничките /Маги, Неда, Марти/
Божил и Иван /Серго и Симо/
1 коментар:
Piesata e strahotna s mnogo nastroenie i mladejki entusiazym.
Gledah piesata tri pyti s tri razlichni systava. Pozdravleniya za vsichki artisti i za rykovoditelya na mladejkata studiya.
Публикуване на коментар