Самото чувство да си на сцената е вълшебно.Изведнъж около теб всичко изчезва и се потапяш в един илюзорен,но в същото време истински свят.Вече не си ти..всичките ти тревоги и желания са останали на заден план...сега си под негово покровителство,в неговата кожа..кожата на героя.Той контролира всичко-гласа,жестовете,знаците..той е ти и ти си той.Всичко е толкова абстрактно.
Чувстваш,че плаваш,потънал си в друго измерение,ти си друг...и плавните вълни на спектакъла те носят по течението си.Няма по-силен опият от вълнението,от тръпката,че си изправен пред толкова много погледи.Твоят миг на живот
Да,аз живея на сцената...аз творя.Раздавам всеки жест на публиката,на себе си и на екипа.
Когато за първи път стъпих на сцената,когато прожекторите блеснаха в очите ми и се озовах пред сценичния си партньор..тогава не бях аз,беше Райна.Мъжки работен гащеризон,тъмносин каскет на главата и кожа покрита със сажди.
Външният вид обаче беше най-малкото.Всички ние се опитахме максимално да се докоснем до образа и привичките на противоположния пол,да осмеем тези недостатъци,които винаги са били тема за чисто женските или чисто мъжките ни разговори.Но преди всичко се забавлявахме.Влагахме сърце и душа,защото това беше нашето „Женско царство”.
Трудно бих могла да опиша истинския екстаз и онова кълбо,което до края притискаше стомаха ми..трудно е,защото думите са малко,когато стане въпрос за емоция.А и по-мъдри от мен хора са казали,че емоцията се изпитва,а не се описва..
Спомням си всеки детайл от постановката.Дори докато пиша този текст в главата ми минават като на саундтрак мелодиите от представлението.
Всичко започва от желанието на светците да внесат интрига в живота на хората. Появява се Божил в ролята на “pretty woman”,облечен в своята синя рокличка,на бели точки..Хитрата и строга кметица,заедно с верните си съветнички,които винаги са готови да опрат ‘магнум 45 калибър’ в главата на неподчинилия се.Злата,непохватната стопанка,готова на всичко,за да угоди на кметицата.Свободолюбивият и неостаряващ дядо Еньо,на пръв поглед шизофреник,но всъщност един обикновен човек със ясни идеали и борбен дух.Баща ми-ужасен готвач,но умел клюкар,въпреки синините от милата ми майчица.Киро,най-глезеният в цялото село,с постоянните си дребнави проблеми.Този герой е изцяло режисьорско решение и по лаконичен начин извежда злободневните терзания на обикновеният човек(разбира се малко преувеличено).
Дойде ред и на годеникът ми,най-хубавият ерген на селото-Стоенчо,който с ‘очите си-черни маслини,бузките си бели филджани, и мустачките-гайтан коприна’ е способен да превърне грубият автомонтьор в ‘нежен’ поет.
Остана единствено моя милост,а именно прословутият автомонтьор-Райна.Смела,готова да се опълчи срещу думата на кметицата и да избяга заедно със своята изгора.
Всички тези персонажи са завъртяни в една поредица от комични ситуации,показващи,че всеки има своето място в света и промяната му води само до хаос,и излишни кавги. Тази постановка изобразява парадокса,наречен патриархат и се смее с цяло гърло на ‘скъпоценните му норми’. Но накрая както винаги всичко се подрежда и светците осъзнават грешката си..
Финалът остава отворен с поредния ‘майтап’...но да приемем,че героите три дни яли,пили и се веселили!!
Чувстваш,че плаваш,потънал си в друго измерение,ти си друг...и плавните вълни на спектакъла те носят по течението си.Няма по-силен опият от вълнението,от тръпката,че си изправен пред толкова много погледи.Твоят миг на живот
Да,аз живея на сцената...аз творя.Раздавам всеки жест на публиката,на себе си и на екипа.
Когато за първи път стъпих на сцената,когато прожекторите блеснаха в очите ми и се озовах пред сценичния си партньор..тогава не бях аз,беше Райна.Мъжки работен гащеризон,тъмносин каскет на главата и кожа покрита със сажди.
Външният вид обаче беше най-малкото.Всички ние се опитахме максимално да се докоснем до образа и привичките на противоположния пол,да осмеем тези недостатъци,които винаги са били тема за чисто женските или чисто мъжките ни разговори.Но преди всичко се забавлявахме.Влагахме сърце и душа,защото това беше нашето „Женско царство”.
Трудно бих могла да опиша истинския екстаз и онова кълбо,което до края притискаше стомаха ми..трудно е,защото думите са малко,когато стане въпрос за емоция.А и по-мъдри от мен хора са казали,че емоцията се изпитва,а не се описва..
Спомням си всеки детайл от постановката.Дори докато пиша този текст в главата ми минават като на саундтрак мелодиите от представлението.
Всичко започва от желанието на светците да внесат интрига в живота на хората. Появява се Божил в ролята на “pretty woman”,облечен в своята синя рокличка,на бели точки..Хитрата и строга кметица,заедно с верните си съветнички,които винаги са готови да опрат ‘магнум 45 калибър’ в главата на неподчинилия се.Злата,непохватната стопанка,готова на всичко,за да угоди на кметицата.Свободолюбивият и неостаряващ дядо Еньо,на пръв поглед шизофреник,но всъщност един обикновен човек със ясни идеали и борбен дух.Баща ми-ужасен готвач,но умел клюкар,въпреки синините от милата ми майчица.Киро,най-глезеният в цялото село,с постоянните си дребнави проблеми.Този герой е изцяло режисьорско решение и по лаконичен начин извежда злободневните терзания на обикновеният човек(разбира се малко преувеличено).
Дойде ред и на годеникът ми,най-хубавият ерген на селото-Стоенчо,който с ‘очите си-черни маслини,бузките си бели филджани, и мустачките-гайтан коприна’ е способен да превърне грубият автомонтьор в ‘нежен’ поет.
Остана единствено моя милост,а именно прословутият автомонтьор-Райна.Смела,готова да се опълчи срещу думата на кметицата и да избяга заедно със своята изгора.
Всички тези персонажи са завъртяни в една поредица от комични ситуации,показващи,че всеки има своето място в света и промяната му води само до хаос,и излишни кавги. Тази постановка изобразява парадокса,наречен патриархат и се смее с цяло гърло на ‘скъпоценните му норми’. Но накрая както винаги всичко се подрежда и светците осъзнават грешката си..
Финалът остава отворен с поредния ‘майтап’...но да приемем,че героите три дни яли,пили и се веселили!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар